And here I am... и просто трябва да престана, за да не се изложа в националния интернет. :D
Днес е един малко по- необикновен ден за мен. Защо ли? Ето сега ще ви разкажа.
Беше 7 часа, когато мама влезе тихо в стаята и със замах пусна лампите, седна на леглото ми, в знак на протест аз се завих през глава. Мама излезе тихо от стаята без да каже нищо. Без обичайното: Хайде, време е за ставане. :D Излежавах половин час в леглото. След това реших, че е вече време за ставане. Скочих от леглото бързо, вече бях в коридора, когато леко ми пречерня пред очите...нищо особено, винаги става така, когато ставам рязко. Е, измих си зъбите, облякох се набързо и с мама и тати са качихме в колата и отпрашихме към Стара Загора.
Кагато стигнахме пред блока на баба и дядо, мама се качи, за да остави някои торби. Чакахме доста с тати, явно мама и баба отново се бяха заговорили... и тогава в пълния си блясък заслизаха по стълбите мама, баба и дядо, жените бяха награбили кашони и торби, а дядо мъкнеше една голяма тежка количка. Всичко беше поставено в багажника и отново потеглихме, но този път не към Пловдив, а към Оряховица, където през лятото си взехме къща с двор близо 3 дка. Целият двор е в треви и храсти, но въздухът е много чист, а времето приятно... поне през лятото. Има един голям бор, който просто обожавам, заради прекрасната сянка, която прави. Има много круши, ябълки, нар, дюли и орехи, бъз и паяци. Естествено, не може без паяци, враг номер едно в списъка ми с врагове, който не съществува, но все пак...
Бяхме се запътили към това мое райско кътче, за да брулим орехи (като казах брулим се сетих за книгата "Брулени хълмове", която е просто невероятно книжле. Световна класика...), събираме круши, ябълки, дюли и нар.
След няколко часа работа се събрахме край стара чешма, която се намираше близо до къщата и като чисти селяни си изкарахме баницата с... не с айрян, за жалост, а с кафе. :D Имаше баница със спанак и такава с шунка и кашкавал. Аз уважих тази с шунката. :D
Събрахме още нар и няколко дюли и натоварихме големия товар в багажника на колата.
Селото се намира на 13 км от Стара Загора, което си е плюс. Няма много цигани, всъщност повечето хора, които са живеели там, сега живеят в чужбина, са предимно учени хола- учители, професори, но естествено и има и строители- както се казва: за всяка работа хора.
Закарахме баба и дядо вкъщи, седнахме на масата, за да обядваме сърми и кюфтета, които не уважих, понеже любимата шопска салата ми беше пред очите.
Когато пуснах телевизора след обяда, набрах номер 32, тоест най- хубавия канал- Foxlifе и познайте какво!!! Имаше маратон от серии на Двама мъже половина. В едната серия Алън се възбуждаше от бременни жени и мажеше с масло дъщерята на прислужницата. Голям смях падна.
Около 3 часа дойдоха леля, чичо и братовчед ми, за да се видим като бели хора. Поприказвахме си и вече беше станало 6 без 15, когато си тръгнахме от Стара Загора.
